Винаги, когато някой е истински успял и щастлив си личи по начина, по който третира останалите

Много дълго време се чудех дали да споделя това с Вас, първо защото темата е различна от тази на страницата, второ защото това са лични неща и не знам дали някой го интересува, трето защото не исках да се оплаквам. Реших все пак да го споделя, защото има много по важни неща от  спорта, защото живота е пъстър и защото вярвам, че преди всичко трябва да се опитваме да бъдем добри хора не само на терминология и по презумция, а добри към останалите около нас и за това трябва да се говори, за това трябва да се споделя. Винаги съм си задавала въпрос какъв е смисъла на човешкият живот и поне отговора за мен, е че освен да се научим да обичаме, да получваме любов, да създадем семейство, за мен смисъла е да се научим да бъдем добри човешки същества.

Да се опитваме да бъдем добри с друго човешко същество без да имаме изгода от това, без да знаем дали ще го видим утре. Повярвайте ми, да бъдеш добър към хората не е лесно и затова трябва много да се цени. Ние не сме свикнали да ни се показва доброта, не сме свикнали някой да е любезен с нас, сега се сещам за прекрасната постъпка на един собственик на ресторант в Щатите, който решава да продаде целият си бизнес – над милион долара, за да помогне на своята служителка, младо 19-ет годишно момиче болно от рак. Момичето коментираше недоумявайки как е възможно шефа й да направи такава жертва за нея, най-обикновенна сервитьорка, а на мен ми стана тъжно, защото Човечността в днешно време се възприема за чудо. Чудо, е когато липсва егоизъм и когато присъстват себеотдаване, любов към ближния, съпричастност, помощ.

Вчера се наложи да посетим спешно лечебно заведение заради майка ми, която имаше здравословни проблеми. Имаше доста хора, които чакаха и които постъпиха наистина човешки отстъпвайки ми мястото си, да минем първи. Искренно Ви благодаря където и да сте. За съжаление нямаше такова отношение в кабинетите, медицинска сестра ми крещеше неинтересувайки, че аз съм разстроена и и подминавайки факта, че говоря с лекар, за да обясня симптомите, тя сърдито подвикваше да подам лична карта и колко пъти трябвало да го повтаря, на бележката ми, че разговарям с лекар в момента  бе отвърнато, че тя не е животно.

Не видях смисъл в думите й защото нито отговора, нито тона ми беше груб за разлика от нейните. После наблюдавах арогантното й поведение и спрямо други хора, които чакайки с часове бяха пререждани от някой дошъл току що и в опит да изяснят ситуацията им се отвръщаше с крясъци, а тези хора бяха болни. Когато човек е прост, той реагира примитивно, точно като животните, смята че всички го нападат и преди изобщо дори да бъде нападнат той оголва зъби.  Лекар не взе отношение, въпреки тона й през цялото време.

Бяхме подритвани от кабинет на кабинет и след като бяхме преглеждани веднъж, което костваше доста усилия на почти безжизнената ми майка, ние се връщахме в кабинета, само за да разберем, че преглеждащият лекар е някъде другаде и никой не е наясно с нашето състояние и затова трябва да бъде преглеждана отново.  Поставянето на диагноза отне пет часа, а тя не можеше да ходи и беше придвижвана в количка. От вчера се чудя при инфаркт, дали пет часа биха били фатални, защото смятам, че отговора ще е ДА. Единственото лекарство, което взе от лекаря бе инжекция с аналгин, която разбира се не подейства, тъй като не беше поставена диагноза.

Жалко е, че нашето здравеопазване е такова, жалко е когато го сравнявам с болниците навън, когато знаеш тази разлика ти става наистина тежко, защото се питаш, българите ли сме лоши хора или липсата на пари ни прави такива? Защо осезателно получаваш повече внимание, когато си по -привлекателен или демонстрираш финансово състояние, защо трябва да използваш толкова нисши похвати в стремежа си да ти обърнат внимание, за да спасиш близък човек?

Дълго време размишлявах над поведението на тази сестра и мълчанието на всички стажанти и лекари около нея и тогава се сетих за тази картинка, която видях преди време, и която много ме впечатли, защото повярвах и открих смисъла на тези неща, които някой друг е открил преди мен и чиято сентенция е: "ВИНАГИ, КОГАТО НЯКОЙ Е ИСТИНСКИ УСПЯЛ И ЩАСТЛИВ В СВОЯТА КОЖА СИ ЛИЧИ ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО ТРЕТИРА ОСТАНАЛИТЕ".

Въпросът е успяваме ли да направим този свят по-добър или не? Може да се сблъсквате и вие с подобни хора, като моята медицинска сестра, но помнете, че да си в състояние на постоянно нещастие и незадоволеност от живота е много по-страшно, от това да се сблъскате за 10 минути с него.