Време е да споделя моят мини пътепис относно тазгодишното
пътешествие. Много от вас не знаят, но всяка година горе долу по-едно и също
време се стягам на път и обикалям света. За мен това е нещо повече от страст,
това е пътуване, което ме кара да се чуствам жива. За мен няма
нищо по-вълнуващо и интригуващо от това да опознавам друга култура, да опитвам нова
храна, (ако съм късметлийка), да наблюдавам, да събирам спомени и да колекционирам къстчета от света. Всяко едно пътуване ме кара да опознавам повече себе си, опознавайки другите..., ако намирате логика в думите ми, сте мой човек :). Тази година се върнах отново към един мой любим град ...
ВЕРОНА
ВЕРОНА
Един от градовете, в които се връщам и ще се връщам е
Верона. Този малък град, съчетава едни от най-хубавите неща на Рим,(история, култура), но в същото време усещането за уют е нещо, което липсва на космополитният мегаполис. Не бих заменила с нищо малките калдъръмени улички, оживени от вечно усмихнати и приветливи хора. Всеки път попадам на място, което не съм обиколила и ентусиазма ми на откривател- пътешественик се завръща с пълна сила.
Сладоледените дюканчета са често срещани из Верона. Най-известното обаче ще го познаете по опашката пред него в самото начало на търговската улица. Трудно ще можете да изберете сладолед, затова реших да попитам младото и симпатично момиче зад щанда, кой е най-харесваният сладолед? Каква беше изненадата ми, когато тя посочи обикновенният шоколадов сладолед като най-хубавият и поръчван. Въпреки откритото ми разочарование, очаквайки тя да посочи - ванилов коняк или сметанов с вкус на сирене :) реших да се доверя и да опитам шоколадов. Не сбърках, веронският шоколадов сладолед няма нищо общо с обикновеният такъв. Не е нужно да казвам, че италианският сладолед е един от любимите ми вече. По улиците е съвсем нормално да виждате стотици хора с малките фунийки в ръка, особено в летните горещини. Това, което ми харесва във Верона, е че за турист е много лесно да се ориентирате. Местните са свикнали хората да ги питат постоянно например за така известният балкон на Жулиета, който е една от местните атракции. С учудващ ентусиазъм ви упътват, след като най-вероятно са им задавали за поне 3-ти път в деня въпроса : "Извинявайте как да стигнем до..."

Верона остава завинаги в сърцето ми с големият площад, с мини колизеюмът, с огромните кафенета разположени срещу него, със спокойният ритъм на живот, вървящ странно ръка за ръка с количеството туристи, които ежедневно минават покрай този цветен и усмихнат град :)
ТОРИНО

Това, с което ще запомня Торино освен часовете прекарани в пешеходен поход и подутите ми крака е страхотното италианско кафе. По принцип не съм кафе любителка, но решихме да отморим в едно кафенце и това, което ми поднесе сервитьорката възбуди рецепторите ми до n-та степен :) За съжаление в центъра на града, освен кафета трудно успях да видя някакви ресторанти. Или не бяхме на правилната улица или те са отделени от центъра. Нагледах се обаче на склуптури и дори се кикерчех върху тях. :)
МОНАКО - МОНТЕ КАРЛО

![]() |
Дворецът на принц Албер II |
В тази изключително туристическа дестинация, имате чуството, че не срещате местни, с изключение на продавачите. Туристическите групи се движат нагоре-надолу по улицата под зоркото око на патрулиращи в уникално шикозни по мое мнение :) униформени полицаи.
При такова количество туристи, определено чистотата по улиците ще ви направи впечатление. И няма как дрогояч да е, след като под път и над път ще видите мини колички с почистваща метла под тях, които сноват внимателно по витите улички на града.
Градините в Монако е следващото нещо, което ме заплени. Не просто градини, а имате чувсто, че сте попаднали в ботанически музей. То не са кактуси, то не са разни специални разновидности на палми или цветя, които виждах за първи път. Градините не са преградени с ограда, има само знак, който забранява преминаването и представете си, никой не краде цветята :)


Да, за съжаление не сте единственните желаещи да се отправят натам, не случайно Монако е известен като града на богатите, а историята за любовната история на принцеса Грейс Кели и принц Рение все още витае във въздуха и превръща Монако в легенда. (скоро по кината ще излезне филма "Принцесата на Монако", в главната роля Никол Кидман), препоръчвам ви да го гледате.
Разбира се не се стърпях да влезна и в това сладурско шоколадено магазинче, в което признавам хвърлих не малка сума за няколко шоколадени подаръка. Дамите вътре бяха изключително любезни, такова нещо в България няма да видите :) и дори да не си купите нищо ви изпращат с възторжена усмивка и пожелание за хубав ден. В този момент правеха безплатна дегустация и имах възможността да опитам преди да реша да направя покупка, а това беше трудно имайки впредвид огормното количество разнообразие.
След магазинчето се отправихме към прословутото казино Монте Карло, което е меката на хазарта, за съжаление не си пробвах късмета в някое казино, което от сегашна гледна точка си е направо кощунство, точно затова трябва отново да се върна там и да похарча няколко евра.
Монте Карло е събирателна точка, за най-богатите хора на света, които освен богати са известни и отново богати :) Там няма на кого или пред кого да е изфукате, там всички са много състоятелни, пристанището е отрупано с яхти за милиони, каквито сме виждали само по филмите, а в кварталната автомивка освен поршета, мазарати и крайслери, друго не видях. Ако им докараме една Лада, според мен ще е голяма атракция.
Местните жени, а и мъже ще ви се сторят като слезнали от модният подиум и въпреки голямата горещина, можете да ги видите с елегантни изгладени дрехи и прическа, която току що е направена в някой местен салон. Няма да се изненадам, ако видите Камерън Диаз или някоя друга знаменитост да излиза от прословутият хотел до казино Монте Карло. Ако искате да обядвате в центъра пригответе си поне 200 лева за един обяд, за сметка на това ви обещавам да е паметнен. Гарсоните са облечени в костюми, въпреки 30-те градуса и разбира се няма да ви изненадам, ако ви кажа, че празна маса няма. ..В центъра има прохладен парк, който с гъстата си сянка ви подканва да си починете, а зеленината, която ви обгражда освен спокойствие за очите ви носи и наслада забелязвайки малките фигурки от храсти, които се скиват зад някоя палма, но са направени с огромно внимание. Плажът е на няколко метра от центъра и ще видите малки кикотещи старлетки отправени натам по джапанки и кърпи. За яхтите няма да споменавам отново, но са наистина впечатляващи с размерите и крастотата си. Няма да се изненадам, ако бях видяла яхтата на Онасис, която в миналото често е акустирала в пристанището.Друг интересен факт, е че това е единственната държава, в която кралският оркестър е по-голям от армията.
Колкото повече време прекарате в Монако, толкова повече ще се изумите от тази реално съществуваща държава - приказка, в която има дворци, принцове, привиден безметежен живот, невероятна природа и вечно усмихнати и позитивни хора, които са превърнали Монако в реален рай на неограничените възможности и мечта за всички нас - простосмъртните :) След него връщането в действителността е нещо много трудно.
.... очаквайте продължение на моето пътешествие, което продължава към Генуа :)
Целувки,
Яна
Няма коментари:
Публикуване на коментар