Пътуване към себе си

Време е да споделя моят мини пътепис относно тазгодишното пътешествие. Много от вас не знаят, но всяка година горе долу по-едно и също време се стягам на път и обикалям света. За мен това е нещо повече от страст, това е пътуване, което ме кара да се чуствам жива. За мен няма нищо по-вълнуващо и интригуващо от това да опознавам друга култура, да опитвам нова храна, (ако съм късметлийка), да наблюдавам, да събирам спомени и да колекционирам къстчета от света. Всяко едно пътуване ме кара да опознавам повече себе си, опознавайки другите..., ако намирате логика в думите ми, сте мой човек :). Тази година се върнах отново към един мой любим град ...

ВЕРОНА

Един от градовете, в които се връщам и ще се връщам е Верона. Този малък град, съчетава едни от най-хубавите неща на Рим,(история, култура), но в същото време усещането за уют е нещо, което липсва на космополитният мегаполис. Не бих заменила с нищо малките калдъръмени улички, оживени от вечно усмихнати и приветливи хора. Всеки път попадам на място, което не съм обиколила и ентусиазма ми на откривател- пътешественик се завръща с пълна сила.

Сладоледените дюканчета са често срещани из Верона. Най-известното обаче ще го познаете по опашката пред него в самото начало на търговската улица. Трудно ще можете да изберете сладолед, затова реших да попитам младото и симпатично момиче зад щанда, кой е най-харесваният сладолед? Каква беше изненадата ми, когато тя посочи обикновенният шоколадов сладолед като най-хубавият и поръчван. Въпреки откритото ми разочарование, очаквайки тя да посочи - ванилов коняк или сметанов с вкус на сирене :) реших да се доверя и да опитам шоколадов. Не сбърках, веронският шоколадов сладолед няма нищо общо с обикновеният такъв. Не е нужно да казвам, че италианският сладолед е един от любимите ми вече. По улиците е съвсем нормално да виждате стотици хора с малките фунийки в ръка, особено в летните горещини. Това, което ми харесва във Верона, е че за турист е много лесно да се ориентирате. Местните са свикнали хората да ги питат постоянно  например за така известният балкон на Жулиета, който е една от местните атракции. С учудващ ентусиазъм  ви упътват, след като най-вероятно са им задавали за поне 3-ти път в деня въпроса : "Извинявайте как да стигнем до..."

За италианските ресторанти, няма да говоря, тази кухня си остава най-любимата ми и това признание дойде, след като осъзнах пътувайки през годините, че посещавайки Лондон, Австрия или Германия винаги се озовавам в италиански ресторант и то от онези, оригиналните, чийто собственик е натурален италианец донесъл рецептите на баба си :)

Верона остава завинаги в сърцето ми с големият площад, с мини колизеюмът, с огромните кафенета разположени срещу него, със спокойният ритъм на живот, вървящ странно ръка за ръка с количеството туристи, които ежедневно минават покрай този цветен и усмихнат град :)

ТОРИНО

Нормално след Верона, Торино ми се стори малко сив за моят вкус. В Торино количеството на туристи не е толкова голямо, доста сергийки и малки дюканчета, които ми напомниха страшно много за нашият площад Славейков. Културата е силно развита и можете да посетите много музеи. Разстоянията са големи, което пак не ми хареса хаха, абе изобщо след Верона, останалите градове по план имаха сериозна конкуренция :)

Това, с което ще запомня Торино освен часовете прекарани в пешеходен поход и подутите ми крака е страхотното италианско кафе. По принцип не съм кафе любителка, но решихме да отморим в едно кафенце и това, което ми поднесе сервитьорката възбуди рецепторите ми до n-та степен :) За съжаление в центъра на града, освен кафета трудно успях да видя някакви ресторанти. Или не бяхме на правилната улица или те са отделени от центъра. Нагледах се обаче на склуптури и дори се кикерчех върху тях. :)

МОНАКО - МОНТЕ КАРЛО 

Дойдохме си на думата :). Монако е държавата, която исках да посетя от доста време и ето, че времето за нея дойде. Имам много познати, които са я посещавали и имах представа от тях или от документални филми какво мога  да очаквам. Като казвам имах, когато колата зави по пътя откриващ панорамната гледка, дъхът ми буквално секна. Всички представи за Монако рухнаха, защото моята приказка там надвиши многократно очакванията ми. Който, каквото и да ви обяснява, тази държава - град е като застинал сюреалистичен филм, в който попадате и от който със сигурност не искате да си тръгнете. Кралство Монако отговаря напълно на името си, и ако някой чете този разказ и живее там, моля да подаде документи за осиновяването ми :).

Дворецът на принц Албер II

 В кралството всичко е подредено, чисто и красиво, всичко изглежда ново, пътищата, сградите, публичните тоалетни (изглеждат като китни магазинчета), градът изглежда все едно е построен вчера.

В тази изключително туристическа дестинация, имате чуството, че не срещате местни, с изключение на продавачите. Туристическите групи се движат нагоре-надолу по улицата под зоркото око на патрулиращи в уникално шикозни по мое мнение :)  униформени полицаи.

При такова количество туристи, определено чистотата по улиците ще ви направи впечатление. И няма как дрогояч да е, след като под път и над път ще видите мини колички с почистваща метла под тях, които сноват внимателно по витите улички на града.

Градините в Монако е следващото нещо, което ме заплени. Не просто градини, а имате чувсто, че сте попаднали в ботанически музей. То не са кактуси, то не са разни специални разновидности на палми или цветя, които виждах за първи път. Градините не са преградени с ограда, има само знак, който забранява преминаването и представете си, никой не краде цветята :)

Пътят ми мина през Океанографският музей в Монако, който не е толкова голям, колкото ми се искаше, но е една малка перла и гордост в центъра на града. Билетът е близо 15 евро и въпреки, че ако някой от вас е посещавал Marinaland, който е най-големият в Европа воден аквапарк, ами да не очаква нещо подобно :). Това не означава, че няма да ви хареса.  Въпреки многото туристи, Монако създава впечатление на един изключително спокоен град. Времето там е спряло, а морето обгражда града от почти всички страни, да виждате от двореца морето смятам, че ако не друго е много cool :) Спокойствието на града може би се дължи и на факта, че безработицата в тази държава е 0%, а ако вече стягате куфари, за да се преселите там, имайте впредвид, че квадратен метър се продава за 52 000 евро.

 Да, за съжаление не сте единственните желаещи да се отправят натам, не случайно Монако е известен като града на богатите, а историята за любовната история на принцеса Грейс Кели и принц Рение  все още витае във въздуха и превръща Монако в легенда. (скоро по кината ще излезне филма "Принцесата на Монако", в главната роля Никол Кидман), препоръчвам ви да го гледате.
 Разбира се не се стърпях да влезна и в това сладурско шоколадено магазинче, в което признавам хвърлих не малка сума за няколко шоколадени подаръка. Дамите вътре бяха изключително любезни, такова нещо в България няма да видите :) и дори да не си купите нищо ви изпращат с възторжена усмивка и пожелание за хубав ден. В този момент правеха безплатна дегустация и имах възможността да опитам преди да реша да направя покупка, а това беше трудно имайки впредвид огормното количество разнообразие.

 След магазинчето се отправихме към прословутото казино Монте Карло, което е меката на хазарта, за съжаление не си пробвах късмета в някое казино, което от сегашна гледна точка си е направо кощунство, точно затова трябва отново да се върна там и да похарча няколко евра.

 Монте Карло е събирателна точка, за най-богатите хора на света, които освен богати са известни и отново богати :) Там няма на кого или пред кого да е изфукате, там всички са много състоятелни, пристанището е отрупано с яхти за милиони, каквито сме виждали само по филмите, а в кварталната автомивка освен поршета, мазарати и крайслери, друго не видях. Ако им докараме една Лада, според мен ще е голяма атракция.

Местните жени, а и мъже ще ви се сторят като слезнали от модният подиум и въпреки голямата горещина, можете да ги видите с елегантни изгладени дрехи и прическа, която току що е направена в някой местен салон. Няма да се изненадам, ако видите Камерън Диаз или някоя друга знаменитост да излиза от прословутият хотел до казино Монте Карло.  Ако искате да обядвате в центъра пригответе си поне 200 лева за един обяд, за сметка на това ви обещавам да е паметнен. Гарсоните са облечени в костюми, въпреки 30-те градуса и разбира се няма да ви изненадам, ако ви кажа, че празна маса няма. ..В центъра има прохладен парк, който с гъстата си сянка ви подканва да си починете, а зеленината, която ви обгражда освен спокойствие за очите ви носи и наслада забелязвайки малките фигурки от храсти, които се скиват зад някоя палма, но са направени с огромно внимание. Плажът е на няколко метра от центъра и ще видите малки кикотещи старлетки отправени натам по джапанки и кърпи. За яхтите няма да споменавам отново, но са наистина впечатляващи с размерите и крастотата си. Няма да се изненадам, ако бях видяла яхтата на Онасис, която в миналото често е акустирала в пристанището.Друг интересен факт, е че това е единственната държава, в която кралският оркестър е по-голям от армията.

Колкото повече време прекарате в Монако, толкова повече ще се изумите от тази реално съществуваща държава - приказка, в която има дворци, принцове, привиден безметежен живот, невероятна природа и вечно усмихнати и позитивни хора, които са превърнали Монако в реален рай на неограничените възможности и мечта за всички нас - простосмъртните :) След него връщането в действителността е нещо много трудно.

.... очаквайте продължение на моето пътешествие, което продължава към Генуа :)


Целувки,
Яна